петък, 9 юли 2010 г.

В Нирваната

Спомних си за Нирвана. Може би защото бях от поколението което израсна с тях. Не, не бях от тези дто ходеха гръндж, но ми харесваха. Все още ги слушам и страшно се радвам, че ги има. Слушам ги когато съм тъжен. Слушам ги когато ми трябва сила. Слушам ги когато трябва да се успокоя. Странно е че ги слушам толкова рядко. Сега се сетих и историята им - група на гаражни музиканти пробили там на върха. За грънча се носеха легенди, че големите звукозаписни компании са ги изритали в началото като безпереспективни. Накрая се получи така, че тези момчета дето дрънка с прости акорди и елементарна музика показаха кво могат на профитата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар