Най-сетне и мен ме докопа отпуската. Тръгнахме за морето. Не, че не бях за заканил че за мен България излаз на море няма, но така се стекоха нещата че накрая се стигна до "нашето" море. Път, колони от автомобили, жега, колегата взе да заспива и решихме да се разтъпчем на първата бензиностанция която мернем. А до бензиностанцията се оказа заведение, а в него ... свадба. Не каква да е - циганска.
Спомних си за Нирвана. Може би защото бях от поколението което израсна с тях. Не, не бях от тези дто ходеха гръндж, но ми харесваха. Все още ги слушам и страшно се радвам, че ги има. Слушам ги когато съм тъжен. Слушам ги когато ми трябва сила. Слушам ги когато трябва да се успокоя. Странно е че ги слушам толкова рядко. Сега се сетих и историята им - група на гаражни музиканти пробили там на върха. За грънча се носеха легенди, че големите звукозаписни компании са ги изритали в началото като безпереспективни. Накрая се получи така, че тези момчета дето дрънка с прости акорди и елементарна музика показаха кво могат на профитата.
От там вадим следния цитат: “От 45 г. в Европа събират милиони от празни компактдискове. Искахме таксата да е по-голяма, но от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) се противопоставиха”, обясни пред “Труд” Георги Дамянов, шеф на дирекция “Авторско право” в културното министерство."
Не знам дали журналистите могат да броят, но явно е че шефа на дирекция "Авторско право" не може!!! Защото като върнем 45 години назад ще установим, че в Европа са открили въпросния носител 15-тина години преди официалното му създаване, а и освен всичко друго и данък са му наложили....