Верди - Набуко

На път за морето

Най-сетне и мен ме докопа отпуската. Тръгнахме за морето. Не, че не бях за заканил че за мен България излаз на море няма, но така се стекоха нещата че накрая се стигна до "нашето" море. Път, колони от автомобили, жега, колегата взе да заспива и решихме да се разтъпчем на първата бензиностанция която мернем. А до бензиностанцията се оказа заведение, а в него ... свадба. Не каква да е - циганска.

Циганска работа from arctg on Vimeo.

Най ме радват как хем маат манетата хем си стискат чантите. Ама нали е циганска - какда си оставиш чантата без надзор ...

В Нирваната

Спомних си за Нирвана. Може би защото бях от поколението което израсна с тях. Не, не бях от тези дто ходеха гръндж, но ми харесваха. Все още ги слушам и страшно се радвам, че ги има. Слушам ги когато съм тъжен. Слушам ги когато ми трябва сила. Слушам ги когато трябва да се успокоя. Странно е че ги слушам толкова рядко. Сега се сетих и историята им - група на гаражни музиканти пробили там на върха. За грънча се носеха легенди, че големите звукозаписни компании са ги изритали в началото като безпереспективни. Накрая се получи така, че тези момчета дето дрънка с прости акорди и елементарна музика показаха кво могат на профитата.