Зимна приказка

Що е то - всички са чували за него, някой даже са го виждали на картинка, но никой не го е виждал по улиците на София?

Наложи ми се да скокна по работа до родния ми Пловдив. За жалост предната вечер бях сполетян за пръв път в живота си от безсъние и на сутринта бях меко казано смачкан. След известни перипетии най сетне успях да тръгна към обед като на излизане от София реших да си боцна едно кафенце за из път. Наврях се в горубленското ОМВ и се засилвам към младежа на бара да му поръчам, но една напориста леля на касата ме привика че първо от там трябвало да мина. Казвам и едно кафе със сметана и една вода, а тя ме контрира с - как сме днес. Тотален гипс. Рядко се случва напълно непознат човек да ти зададе такъв въпрос без грам предисловие. Смънквам, че ми се спи и бла бла, а тя почва да ме засипва като приятелче с успокоения. "Аре пий едно кафе и дано се оправиш:)" Връщайки рестото ми казва тя и ми забива лъчезарна усмивка. Направо ме разби. Така ме ободри това, че кафето можеше да не го вземам, но като знам че около Пазарджик пак ще съм гроги го завлачих в колата.
В Пловдив пролетта беше дошла малко преди зимата и така му се зарадвах. Само дето движението му е станало по гадно и от софийското. Дано времето да се запази тая събота и неделя та да мога да се помотам из града без да бързам.

До Русе и обратно ...

Вчера успешно се прибрахме след разходката ни до Русе. Малко дългичко лъкатушихме по шосетата на републиката, но за сметка на тава спокойно и без какъвто и да е сериозен трафик. Ако не броим фиша който ми написаха за превишена скорост всичко щеше да е перфектно. Малко преди Плевен изскочиха двама от едни храсти и ме застреляха с радара. Резултата беше 101 при позволени 90 км/ч от което ще подпомогна бюджета с едни 30 лева. Здраве да е.
От друга страна прекараното време в Русе ще ми държи доста време влага. Оказа се че това е прекрасен град който трудно можеш да определиш като български. Архитектурата е доста силно повлияна от австрийската и германската, а чистотата навсякъде кефи всеки който се сблъсква с боклука из останалите градове (ще ме извиняват тези на които не съм посетил градовете и не съм ги отбелязал)
Най-много ми се набиха на очи котките. В тоя град те са навсякъде – по улиците, дворовете, заведенията, в краката на всички се мотат постоянно котки. Мявкайки се навират на всеки, което за моя малък човек беше като една малка коледа. Постоянно се опитваше да ги нахрани и гали. Явно скоро ще се сдобием с едно кълбо косми само не знам къде ще денем рибките.

Петък е.
Не е най приятния ден от седмицата защото ни очаква и работна събота. Летаргията която ме е обхванала се затвърди и от едно интересно парче - Barcelona - Please Don't Go Времето е прекрасно и всяко излизане навън е празник за мен. Снощи с хлапето играхме доста навън заради последните слънчеви дни.

Миналия ден докато си ровех открих един интересен клип който даже беше избор на редактора:



Нещо страхотно... дълго гушках моя малък човек...

За депутатите

Днес чета че това народно събрание е приело законите без достатъно хора вътре... Чудна работа, избираме хора които да вършат дадена работа, а те не само че не я вършат ами и не ходят до работното си място. Спомням си отговора на някъква депутатка от перник която не била се изказвала до сега от трибуната - ми аз съм притеснителна и се стеснявам да говоря пред хора?! Ми какво правиш в парламента, все пак един политик като начало трябва да може да говори. Сега някой ще каже ама не е така щото закони не се правят от говорищите, а от можещите - ми затова са цялата тумба експерти зад гърба на един политик. Хората които знаят как и защо, а политика събира и вади есенцията на нещата. Или поне аз така виждам нещата. Затова не пречеше на Роналд рейган да стане един от най-успешните президенти на Америка нищо, че е артист.

За чичко Доган и мераците

Днес прочетох едно доста странно изказване (то не че всичките не са странни, нагли и отвратителни... когато ги има) на г-на Ахмед Доган. Човека прави опит да наплюе партията на кмета с мухабеда - тоя е нов във бранша. Като начало не вярвам да е останал човек в тая държава, а не само в нея който да не е отвратен от стария кокал Доган и от неговото безочие. По безумно в цялото изказване е че партията на Бойко Борисов била нова, с липса на опит и нямало хора в нея. Главната глупост беше нещо от типа - дори и 100 експерти от англия да доведе той няма да може да управлява пълноценно защото това ще са хора без опит. Чудна работа - преди 8 години не му пречеше да се кооалира с подобни хора без опит в лицето на г-на Сакса. Не че управлението може да се нарече пълноценно.... ползотворно може би и то за тях но за остатъка от баламите и бунаците дето гласуваха за химерата - не. Все си мисля че и Борисов си е сапунен мехур, но от Доган по връх трудно може да се намери. Просто той вдигна прекалено на високо летвата за всички след него.

AC/DC

И като се замисля, че това беше едно от нещата които си мислех, че никога няма да се сбъднат. Мога да се захваля като горд собственик на билет за концерт на любимата група. Надявам се всичко да е по план и да мога след три седмици да кажа - бях там, куфях, пях, скачах и сега съм прегракнал и щастлив. Пожелавам на всеки да осъществи подобна мечта....

Загубени родители

Май пропуснах да разкажа как си загубих хлапето... Голяма драма беше. Да поясня - той е на 3 годинки ама за жалост още не говори. Значи всичко се случва преди месец, като организацията е да се видим с едни приятели в Борисовата градина при детската площатка - хем лапето щастливо хем ние ще пием кафе на въздух. Събираме се ние след 20 мин. закъснение и се опътваме към една пейка. Хлапето вече е скъсало синджира и се засили към катерушките. Оставяме багажа и жена ми казва - аз ще ида да му сваля якето че е топло. След има няма половин една минута се връща и ми вика че малкия го няма. Аз се правя на отворен и се засилвам да го търся (мани ги тия неориентирани кьорави жени). ДА ама НЕ. три пъти минах цялата площатка ама малкия го няма. И като се почна едно търсене - половин час никъде не можем да го намерим. Паниката е ка критическо ниво, жена ми е пред нервен срив. Решаваме че ще скочим при полицаите на стадиона (имаше някъкъв мач следобед и те се бяха загнездели от ранна доба). Малко преди тях го виждаме да се държи за ръката на един чичко който в другата си води неговите две лапета, а отзад се влачи една патрулка. Кво станало - нашия явно е дръпнал, загубил ни е от поглед и е ревнал. Тръгнал е към колата и пътьом са го захапали полицаите. Да ама той на тях не се дал, бягал и ги ритал и тотално отказал да се качи в патрулката. Харесал си тоя батко и се хванал за него, а патрулката се носи след тях да не стане някоя беля.
Не е за разправяне как го изживяхме и тоя половин час как ни скъси живота. Не ми се и мисли малкото как го е изживяло.

Чистотата - дълг на всеки гражданин

За завиждане са всички столичани и гости на столицата. Тоя месец такова пролетно почистване падна, че направо да ти се завие свят. То не бяха концесионери, столична общиа ми и правителство се включи. За някой тая тема вече е стара и с ясни причини и завършек, но за мен гледайки ги всеки ден - не. Странно как успяват да напълнят София с толкова уж чистещи хора и техника, а накрая като погледна зарязаните купчинимръсотия и мизерия разбирам че всичко е само на думи. Днес наблюдавах как едни циганки се гледаха като котараци и то само заради това че бяха в различни светлоотразителни жилетки. Не че имам против да вземат да се намаризят, нееее, но те само се гледаха. И двете групички размятаха едни метли по тротоара и платното като единствения резултат от цялата дейност беше нова порция прах върху стъклото на колата.
Да видим до кога ще продължи безумието по наливане на едни пари в джоба на правилния човек и докога мизерията и мръсотията ще са си същите.

благотоворителност

Чудно нещо е благотворителноста. Хората които я правят истински така и не казват никумо и не парадират, а хората които си чистят имиджа надуват тромпетите. Голяма мода настана пак да си благотворителен, да даваш на бедните и да показваш колко много съчувствие има в теб. Няма да кометирам тия от глупоста наречена Вип Брадър, а ще разкажа за една случка. Съпругата ми не е много рязък шофьор и затова редовно си кибичи в задръстванията. Преди няколко дена след като прибрала дребния от ясла и си отвисявала и блеела забелязала следната картинка - хлапетата които обикалят по кръстовищатата за да просят, мият стъкла и правят глупости - се били скупчили околко едно Кади и за най голямо нейно учидване от него излезнала една жена, отишла до товарното отделение и взела да раздава от него разни пакети. Жената след вглеждане се оказала нашата педиатърка, а пакетите били играчки, дрехи и всякви радости за лапетата. Жената помага с каквото може и както може. И не парадира и не търси нещо обратно.

По пътя

Бях забрави какво удоволствие ми доставя да пътувам. Не да се придвижвам от офиса до вкъщи и обратно, а да излезна извън скапания град през слънчев ден и да се отвам на спокойно шофиране. Днес ми се наложи да пътувам до родния Пловдив. Рано сутрин, няма трафик, слънцето затопля колата без да създава жега.... усещането е незаменимо за един изнервен човек. Даже и кафе не ми беше нужно - просто усещанията ме държаха и караха да се кефя на максимум на всяка минута.
На връщане се сетих какво приятно нещо е и да те возят. Отдаваш се на зяпане на пейзажа, забелязваш толкова нови неща и гледки които не би могъл да видиш докато шофираш.
И най -неприятното в цялото това разхождане беше, че за жалост нямах грам време да се насладя на пролетта която цареше в Пловдив. Едно кафе не можах даже да пия, един тигел да направя ... Но няма пълно щастие....
Да видим как ще приключи този така добре започнал ден.

куки, закачалки и други такива

Много интересно нещо са това българските полицаи. Като някъква разноглава ламя - нещо средно между кибици, муфтаджии, ръбове, неоценени интелекти и т.н.
Днес по някво стечение на обстоятелствата трябваше да пребивавам цяла сутрин в бизнес парка и чудейки се какво да правя си запах през прозореца. Дофтасаха към 10.30, четерима с физиката на преяла въшка и решиха да го ударят на събиране. И като се почна едно ръкомахане, едно спиране, едни "ама защо така?" ".. и сега какво правим?" и така цели 3 часа. Понеже си имах и друга работа, а не само да наблюдавам хората занимаващи се с превенция на престъпноста, успях да им обърна внимание нейде към 13ч. когато и четеримата си бяха намерили донор. Всеки си беше хванал поредния будала и се правеше на клоун. От другата страна положението същото - седят и се обясняват, ама то таковата, аз така нали .... Драма. По едно време спряха някакво келешче с Мини. По веселиха се, пообясняваха се и явно нямаше сделка, не само ми май и до блед спор се стигна. Младежа се фръцна и се прибра в колата, а тумбата се натъпка в Опелчето. Най ми беше странно как се бяха побрали в него но това е друга бира. И нещата се получиха следните - от една страна седи младежа (съвсем явно че чака да дойдат великите гурута от КАТ да му напишат акт) а от другата седят в колата или подпряни на нея нашите герои. Завалиите не могат да муфтят повече щото малко не върви пред младежа и се ослушват като бити. Разгеле дойдоха след има няма половин час господата от КАТ и спряха встрани от младежа. И като се почнаха едни обяснения, едно чудо всичките куки минаха да обяснят ситуацията. След което като бити кученца си завиха опашлетата, натъпкаха се в опела и си заминаха по живо по здраво. Катаджийте от своя страна през цялото време не и пожелаха да излезнат от возилото си. За да извикат младежа за да подпише акта му пуснаха сирената та да се сети че трябва да се яви. Та ми създадоха тез дебелите радост във време на скука.

В началото бе словото ....

Трудничко е да лееш мисли в нета без да си го правил досега. Малко глупаво се започва ама все се надявам да се отпусна и да мога да създам и аз такова нещо наречено блог. След като се нагледа на много такива, станах и фен на няколко май дойде и моето време да се реша да изливам мисли и простотия на дувара.