четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Николай Бареков: Интернет приюти кадърните журналисти

Това, което става с медиите у нас е истински прецедент в новата история. За какво иде реч. Емблематични публицисти и водещи вече са далеч от националния ефир. Знакови и кадърни журналисти като Иван Гарелов, Георги Коритаров, Крум Савов, Сашо Диков, Иво Инждев нямат достъп до така наречените национални медии. За сметка на това можете да ги срещнете, видите и чуете по кабеларките или в интернет.

Защо се стигна дотук? Въпросът не e нито икономически, нито политически. Всяка голяма телевизя може да си позволи заплата от 10 000 лева за водещ от ранга на Крум или Сашо. Само, че не ще. Не защото някой властник е забранил, а защото медията се самонцензурира и не иска да влиза в конфликти. То е ясно защо. Всеки неудобен или разследващ журналист води проблеми зад гърба си. Тези, които дават парите и печелят от рекламите, предпочитат да минат по тънкия начин и да не дават много пари за продукция, а срещу това да получават удобни материали, които не засягат големи икономически интереси. Като е слаба конкуренцията на пазара, печалбата за малкото играчи е гарантирана и без излишни рискове. Само, че това са сметките без кръчмаря. Защото съществува интернет. Хората не са балами и намират това, което ги интересува. Все пак 21 век сме. Знят къде дават английския футбол и къде могат да научат истината за нашето измислено първенство /общество/. Добрата журналистика е като водата. Винаги си намира път към морето от хора. Горе главите, момчета! Публиката винаги ще бъде с вас. Да живее интернет – Републиката на свободното слово.


източник: http://www.sportal.bg/ednokymedno_news.php?id=125


Интересно изказване. Сега очаквам Николай Бареков да го приютят в някоя от Топлофикациите като човека открил топлата вода. Човека, който с интервютата си показа завиден слугинаж и който беше изритан от телевизията която като слънчоглед се завърта към всяка нова власт. Просто Бареков се оказа бушона, който трябваше да извини подлизурското държание допреди няколко месеца. Най-странното е, че е наредил и Иво Инджев сред останалите, а той по мое мнение е журналист който отстоява своето мнение и възгледи.

П.П.: Освен заплатата е хубаво Бареков да напише и колко е тарифата за интервютата които правеше, защото в публичното пространство се носеха слухове за колосални суми (все пак удобните въпроси трябва да се заплащат).

петък, 12 февруари 2010 г.

Храна за размисъл

Днес докато преглеждах какво са писали блогърите които следя, прочетох нещо което ме бодна доста сериозно и ме накара да се замисля. Защо наистина ни е толкова трудно да искаме прошка и да кажем "съжалявам". Поне на мен ми е ужасно трудно. Дали срамът е най-силната ми спирачка? Няма да изтъквам колко е важно да покажем на околните, че наистина не сме искали да бъдем лоши и че нещата трябва да бъдат простени. Но дали усещането, че винаги сме прави и че не е възможно грешката да е в нас ни спира от нещо толкова малко и толкова незначително. В моето семейство винаги са се водели някъкви спорове и винаги всеки иска да е отгоре и да е прав. Явно от малък съм си изградил такава стена пред това да си признавам грешките - винаги вадя нови и нови доводи. Все се надявам, че след осъзнаването ще дойде и промяната но ...

п.п.: благодаря на Aquawoman за това, че ме накара пак да се замисля. Полезно е :)

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Паркинг неволи




Като видях този начин на паркиране не се сдържах и реших да го снимам. Просто да спреш на място за двама, по средата и то с тая въшка си е направо ... гениално.

п.п.: за всеки изпитващ съмнения относно думиката до пътеката нека да се счита за прав.

петък, 5 февруари 2010 г.