Айде на пазар

В събота по план-график беше пазарен ден. След като домашните ми любимци от весели рибки решиха да се правят на умрели лисици се наложи да се разходя и да запълня празнината в аквариума. И така с малкия калпазанин след като се назакусвахме (нашата мама твърдо отказа тоз точно пазар с аргумента мързел) се отправихме към рибния, животински или къвто се води там пазар. За некореняк софианец този пазар беше истински шок когато отидох за сефте. То продажбата на аквариумни рибки на улицата - добре, кучета, котки, зайчета, таралежи - айде добре, гълъби ... пак става, но разните му кокошки, патки, зайци гиганти направо ме хвърлиха в музиката. На всички кореняци препоръчвам преди да го изтъкват като факт да отскочат някоя събота до тоз пазар. И това не го казвам като някъкъв тип злоба - просто като леко приземяване на някой хора.
Та пак на пазара - хора, гмеж, скара (от неизяснен источник) и малки сладки патета. То че ние за риби бяхме тръгнали е ясно - свършихме я тая работа, но като видя малките патета моя 4 годишен пръдльо и направо му се нацупи физиономийката. Нацупи по ония сложен начин който говори - татиииии, моля, купи ми го... (то моето малко момче не е от тръшкащите, ревящи калпазани дето държат на всяка цена да имат всичко). Та не ми издържаха силиците и се наложи да се сдобия с нов домашен любимец - Пате.



Нашата мама получи лек шок от новината, но след като се сблъска с малкия пискун малк оот малко омекна. Реши, че все ще намери на кого да го изстреля само и само да не го оморим ние.
За изненада и на двама ни наследника му даде странно и шашаво име - Пухчо Смел.



В понеделник вече беше намерен нов дом на Пухчо при някаква баба на село и ние осиротяме откъм малкия пискун. За моя радост дребния не плака много и бързо му мина, но всяка вечер пита - Къде е Смел?