За политиците и чистотата

Сутрин. Всички бързаме за да оставим детето, да стигнем до работа, за да не се забием в задръстването. Музиката помага в трафика, но за жалост не върши чудеса. Както всеки тарикат се опитвам да мина по малките улички през кварталите за да избегна колоните от коли по Борис III. Там за жалост ме чака изненада - някой е решил че е дошъл момента за пролетно почистване. На средата на уличката спрял по диагонал се мъдри камион-цистерна и няколко трудолюбиви циганина симулират дейноста миене. Знака естествено е сложен малко преди камиона и колоната се е образувала. По не знайно какви причини шофьора го е спрял така, че мотопедче само да може да се промъкне през кордона. Викове, крясъци, няколко подръпвания на реверите, опънати нерви и накрая се стига до компромиса да се премести камиона така, че да минем. За нас псуващите остана загадката защо беше спрян по този начин камиона и на кой му скимна да мие улиците точно в пиковия час сутрин. Неееееее не искам да кажа, че чистотата в столицата е на ниво. То даже тя се е скрила и отказва да се покаже в последните години та позабравихме какво е това чистота. Но остана киселото усещанане че това натягане се прави поради някаква причина. Спомена за забелязаните депутати пред блока в началото на уличката, депутатски бус чакащ всяка сутрин герберските редици, брадатия ДеПеСарски политик навъртащ се тъдява може би дава отговор на въпросите.... Може би ... но за нас остана псуването и скъсаните нерви без причина ....