вторник, 24 февруари 2009 г.

куки, закачалки и други такива

Много интересно нещо са това българските полицаи. Като някъква разноглава ламя - нещо средно между кибици, муфтаджии, ръбове, неоценени интелекти и т.н.
Днес по някво стечение на обстоятелствата трябваше да пребивавам цяла сутрин в бизнес парка и чудейки се какво да правя си запах през прозореца. Дофтасаха към 10.30, четерима с физиката на преяла въшка и решиха да го ударят на събиране. И като се почна едно ръкомахане, едно спиране, едни "ама защо така?" ".. и сега какво правим?" и така цели 3 часа. Понеже си имах и друга работа, а не само да наблюдавам хората занимаващи се с превенция на престъпноста, успях да им обърна внимание нейде към 13ч. когато и четеримата си бяха намерили донор. Всеки си беше хванал поредния будала и се правеше на клоун. От другата страна положението същото - седят и се обясняват, ама то таковата, аз така нали .... Драма. По едно време спряха някакво келешче с Мини. По веселиха се, пообясняваха се и явно нямаше сделка, не само ми май и до блед спор се стигна. Младежа се фръцна и се прибра в колата, а тумбата се натъпка в Опелчето. Най ми беше странно как се бяха побрали в него но това е друга бира. И нещата се получиха следните - от една страна седи младежа (съвсем явно че чака да дойдат великите гурута от КАТ да му напишат акт) а от другата седят в колата или подпряни на нея нашите герои. Завалиите не могат да муфтят повече щото малко не върви пред младежа и се ослушват като бити. Разгеле дойдоха след има няма половин час господата от КАТ и спряха встрани от младежа. И като се почнаха едни обяснения, едно чудо всичките куки минаха да обяснят ситуацията. След което като бити кученца си завиха опашлетата, натъпкаха се в опела и си заминаха по живо по здраво. Катаджийте от своя страна през цялото време не и пожелаха да излезнат от возилото си. За да извикат младежа за да подпише акта му пуснаха сирената та да се сети че трябва да се яви. Та ми създадоха тез дебелите радост във време на скука.

петък, 20 февруари 2009 г.

В началото бе словото ....

Трудничко е да лееш мисли в нета без да си го правил досега. Малко глупаво се започва ама все се надявам да се отпусна и да мога да създам и аз такова нещо наречено блог. След като се нагледа на много такива, станах и фен на няколко май дойде и моето време да се реша да изливам мисли и простотия на дувара.