понеделник, 23 март 2009 г.

благотоворителност

Чудно нещо е благотворителноста. Хората които я правят истински така и не казват никумо и не парадират, а хората които си чистят имиджа надуват тромпетите. Голяма мода настана пак да си благотворителен, да даваш на бедните и да показваш колко много съчувствие има в теб. Няма да кометирам тия от глупоста наречена Вип Брадър, а ще разкажа за една случка. Съпругата ми не е много рязък шофьор и затова редовно си кибичи в задръстванията. Преди няколко дена след като прибрала дребния от ясла и си отвисявала и блеела забелязала следната картинка - хлапетата които обикалят по кръстовищатата за да просят, мият стъкла и правят глупости - се били скупчили околко едно Кади и за най голямо нейно учидване от него излезнала една жена, отишла до товарното отделение и взела да раздава от него разни пакети. Жената след вглеждане се оказала нашата педиатърка, а пакетите били играчки, дрехи и всякви радости за лапетата. Жената помага с каквото може и както може. И не парадира и не търси нещо обратно.

петък, 6 март 2009 г.

По пътя

Бях забрави какво удоволствие ми доставя да пътувам. Не да се придвижвам от офиса до вкъщи и обратно, а да излезна извън скапания град през слънчев ден и да се отвам на спокойно шофиране. Днес ми се наложи да пътувам до родния Пловдив. Рано сутрин, няма трафик, слънцето затопля колата без да създава жега.... усещането е незаменимо за един изнервен човек. Даже и кафе не ми беше нужно - просто усещанията ме държаха и караха да се кефя на максимум на всяка минута.
На връщане се сетих какво приятно нещо е и да те возят. Отдаваш се на зяпане на пейзажа, забелязваш толкова нови неща и гледки които не би могъл да видиш докато шофираш.
И най -неприятното в цялото това разхождане беше, че за жалост нямах грам време да се насладя на пролетта която цареше в Пловдив. Едно кафе не можах даже да пия, един тигел да направя ... Но няма пълно щастие....
Да видим как ще приключи този така добре започнал ден.