понеделник, 23 март 2009 г.
благотоворителност
Чудно нещо е благотворителноста. Хората които я правят истински така и не казват никумо и не парадират, а хората които си чистят имиджа надуват тромпетите. Голяма мода настана пак да си благотворителен, да даваш на бедните и да показваш колко много съчувствие има в теб. Няма да кометирам тия от глупоста наречена Вип Брадър, а ще разкажа за една случка. Съпругата ми не е много рязък шофьор и затова редовно си кибичи в задръстванията. Преди няколко дена след като прибрала дребния от ясла и си отвисявала и блеела забелязала следната картинка - хлапетата които обикалят по кръстовищатата за да просят, мият стъкла и правят глупости - се били скупчили околко едно Кади и за най голямо нейно учидване от него излезнала една жена, отишла до товарното отделение и взела да раздава от него разни пакети. Жената след вглеждане се оказала нашата педиатърка, а пакетите били играчки, дрехи и всякви радости за лапетата. Жената помага с каквото може и както може. И не парадира и не търси нещо обратно.
петък, 6 март 2009 г.
По пътя
Бях забрави какво удоволствие ми доставя да пътувам. Не да се придвижвам от офиса до вкъщи и обратно, а да излезна извън скапания град през слънчев ден и да се отвам на спокойно шофиране. Днес ми се наложи да пътувам до родния Пловдив. Рано сутрин, няма трафик, слънцето затопля колата без да създава жега.... усещането е незаменимо за един изнервен човек. Даже и кафе не ми беше нужно - просто усещанията ме държаха и караха да се кефя на максимум на всяка минута.
На връщане се сетих какво приятно нещо е и да те возят. Отдаваш се на зяпане на пейзажа, забелязваш толкова нови неща и гледки които не би могъл да видиш докато шофираш.
И най -неприятното в цялото това разхождане беше, че за жалост нямах грам време да се насладя на пролетта която цареше в Пловдив. Едно кафе не можах даже да пия, един тигел да направя ... Но няма пълно щастие....
Да видим как ще приключи този така добре започнал ден.
На връщане се сетих какво приятно нещо е и да те возят. Отдаваш се на зяпане на пейзажа, забелязваш толкова нови неща и гледки които не би могъл да видиш докато шофираш.
И най -неприятното в цялото това разхождане беше, че за жалост нямах грам време да се насладя на пролетта която цареше в Пловдив. Едно кафе не можах даже да пия, един тигел да направя ... Но няма пълно щастие....
Да видим как ще приключи този така добре започнал ден.
Абонамент за:
Публикации (Atom)