сряда, 21 юли 2010 г.
вторник, 20 юли 2010 г.
На път за морето
Най-сетне и мен ме докопа отпуската. Тръгнахме за морето. Не, че не бях за заканил че за мен България излаз на море няма, но така се стекоха нещата че накрая се стигна до "нашето" море. Път, колони от автомобили, жега, колегата взе да заспива и решихме да се разтъпчем на първата бензиностанция която мернем. А до бензиностанцията се оказа заведение, а в него ... свадба. Не каква да е - циганска.
Най ме радват как хем маат манетата хем си стискат чантите. Ама нали е циганска - какда си оставиш чантата без надзор ...
Циганска работа from arctg on Vimeo.
Най ме радват как хем маат манетата хем си стискат чантите. Ама нали е циганска - какда си оставиш чантата без надзор ...
петък, 9 юли 2010 г.
В Нирваната
Спомних си за Нирвана. Може би защото бях от поколението което израсна с тях. Не, не бях от тези дто ходеха гръндж, но ми харесваха. Все още ги слушам и страшно се радвам, че ги има. Слушам ги когато съм тъжен. Слушам ги когато ми трябва сила. Слушам ги когато трябва да се успокоя. Странно е че ги слушам толкова рядко. Сега се сетих и историята им - група на гаражни музиканти пробили там на върха. За грънча се носеха легенди, че големите звукозаписни компании са ги изритали в началото като безпереспективни. Накрая се получи така, че тези момчета дето дрънка с прости акорди и елементарна музика показаха кво могат на профитата.
четвъртък, 27 май 2010 г.
Дали културното министерство може да брои
Днес в.Труд излиза с интересна статия:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=493166
От там вадим следния цитат:
“От 45 г. в Европа събират милиони от празни компактдискове. Искахме таксата да е по-голяма, но от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) се противопоставиха”, обясни пред “Труд” Георги Дамянов, шеф на дирекция “Авторско право” в културното министерство."
Не знам дали журналистите могат да броят, но явно е че шефа на дирекция "Авторско право" не може!!! Защото като върнем 45 години назад ще установим, че в Европа са открили въпросния носител 15-тина години преди официалното му създаване, а и освен всичко друго и данък са му наложили....
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=493166
От там вадим следния цитат:
“От 45 г. в Европа събират милиони от празни компактдискове. Искахме таксата да е по-голяма, но от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) се противопоставиха”, обясни пред “Труд” Георги Дамянов, шеф на дирекция “Авторско право” в културното министерство."
Не знам дали журналистите могат да броят, но явно е че шефа на дирекция "Авторско право" не може!!! Защото като върнем 45 години назад ще установим, че в Европа са открили въпросния носител 15-тина години преди официалното му създаване, а и освен всичко друго и данък са му наложили....
За политиците и чистотата
Сутрин. Всички бързаме за да оставим детето, да стигнем до работа, за да не се забием в задръстването. Музиката помага в трафика, но за жалост не върши чудеса. Както всеки тарикат се опитвам да мина по малките улички през кварталите за да избегна колоните от коли по Борис III. Там за жалост ме чака изненада - някой е решил че е дошъл момента за пролетно почистване. На средата на уличката спрял по диагонал се мъдри камион-цистерна и няколко трудолюбиви циганина симулират дейноста миене. Знака естествено е сложен малко преди камиона и колоната се е образувала. По не знайно какви причини шофьора го е спрял така, че мотопедче само да може да се промъкне през кордона. Викове, крясъци, няколко подръпвания на реверите, опънати нерви и накрая се стига до компромиса да се премести камиона така, че да минем. За нас псуващите остана загадката защо беше спрян по този начин камиона и на кой му скимна да мие улиците точно в пиковия час сутрин. Неееееее не искам да кажа, че чистотата в столицата е на ниво. То даже тя се е скрила и отказва да се покаже в последните години та позабравихме какво е това чистота. Но остана киселото усещанане че това натягане се прави поради някаква причина. Спомена за забелязаните депутати пред блока в началото на уличката, депутатски бус чакащ всяка сутрин герберските редици, брадатия ДеПеСарски политик навъртащ се тъдява може би дава отговор на въпросите.... Може би ... но за нас остана псуването и скъсаните нерви без причина ....
петък, 23 април 2010 г.
Motorhead
Не знам защо ми се дослуша днес точно това парче...
Наскоро четох колко е разочарован Леми, че има само една награда грами и то не с тяхна песен, а с кавър. Да си призная и аз съм на същото мнение...
Наскоро четох колко е разочарован Леми, че има само една награда грами и то не с тяхна песен, а с кавър. Да си призная и аз съм на същото мнение...
вторник, 20 април 2010 г.
Карай за центъра ...
Преди няколко дена празнувах порастването на моя малък калпазанин и докато децата скачаха и беснееха в детския клуб забелязахме интересна комбина - куче и таксиметърджия. Не знам какво си бъбреха кучето и бакшиша, дали за цената до центъра или дали качва повече от 5-тима в колата (все пак това си е малко семейство бълхи) но явно не стигнаха до уговорка и се разделиха по живо по здраво.
сряда, 14 април 2010 г.
Айде на пазар
В събота по план-график беше пазарен ден. След като домашните ми любимци от весели рибки решиха да се правят на умрели лисици се наложи да се разходя и да запълня празнината в аквариума. И така с малкия калпазанин след като се назакусвахме (нашата мама твърдо отказа тоз точно пазар с аргумента мързел) се отправихме към рибния, животински или къвто се води там пазар. За некореняк софианец този пазар беше истински шок когато отидох за сефте. То продажбата на аквариумни рибки на улицата - добре, кучета, котки, зайчета, таралежи - айде добре, гълъби ... пак става, но разните му кокошки, патки, зайци гиганти направо ме хвърлиха в музиката. На всички кореняци препоръчвам преди да го изтъкват като факт да отскочат някоя събота до тоз пазар. И това не го казвам като някъкъв тип злоба - просто като леко приземяване на някой хора.
Та пак на пазара - хора, гмеж, скара (от неизяснен источник) и малки сладки патета. То че ние за риби бяхме тръгнали е ясно - свършихме я тая работа, но като видя малките патета моя 4 годишен пръдльо и направо му се нацупи физиономийката. Нацупи по ония сложен начин който говори - татиииии, моля, купи ми го... (то моето малко момче не е от тръшкащите, ревящи калпазани дето държат на всяка цена да имат всичко). Та не ми издържаха силиците и се наложи да се сдобия с нов домашен любимец - Пате.
Нашата мама получи лек шок от новината, но след като се сблъска с малкия пискун малк оот малко омекна. Реши, че все ще намери на кого да го изстреля само и само да не го оморим ние.
За изненада и на двама ни наследника му даде странно и шашаво име - Пухчо Смел.
В понеделник вече беше намерен нов дом на Пухчо при някаква баба на село и ние осиротяме откъм малкия пискун. За моя радост дребния не плака много и бързо му мина, но всяка вечер пита - Къде е Смел?
Та пак на пазара - хора, гмеж, скара (от неизяснен источник) и малки сладки патета. То че ние за риби бяхме тръгнали е ясно - свършихме я тая работа, но като видя малките патета моя 4 годишен пръдльо и направо му се нацупи физиономийката. Нацупи по ония сложен начин който говори - татиииии, моля, купи ми го... (то моето малко момче не е от тръшкащите, ревящи калпазани дето държат на всяка цена да имат всичко). Та не ми издържаха силиците и се наложи да се сдобия с нов домашен любимец - Пате.
Нашата мама получи лек шок от новината, но след като се сблъска с малкия пискун малк оот малко омекна. Реши, че все ще намери на кого да го изстреля само и само да не го оморим ние.
За изненада и на двама ни наследника му даде странно и шашаво име - Пухчо Смел.
В понеделник вече беше намерен нов дом на Пухчо при някаква баба на село и ние осиротяме откъм малкия пискун. За моя радост дребния не плака много и бързо му мина, но всяка вечер пита - Къде е Смел?
четвъртък, 11 март 2010 г.
Сбъркана работа...
Зачудих се тези дни какво толкова е сбъркано в нас. Накъдето и да се обърнеш всичко е наопаки:
колите са паркирани по тротоарите, а от друга страна хората не спират да се разхождат по улиците при свободни тротоари (извинения винаги има...)
разправяме че ни е бедна държавата, но се надяваме друг да плаща данъците
псуваме гърците, че при фалирала държава стачкуват срещу реформите, а като стане дума за нашата държава и реформи сме на друго мнение
разправяме, че няма оправия, но който се опита го псуваме, че ни разваля рахатлъка
уж сме християни ама май само по коледа и великден и то само за да се наплющим със агнешко и свинско….
Какво стана с позитивизма,с правилния начин на мислене, с личния пример ....
п.п.: а като се замисля и аз какъв шофьор съм и ....
колите са паркирани по тротоарите, а от друга страна хората не спират да се разхождат по улиците при свободни тротоари (извинения винаги има...)
разправяме че ни е бедна държавата, но се надяваме друг да плаща данъците
псуваме гърците, че при фалирала държава стачкуват срещу реформите, а като стане дума за нашата държава и реформи сме на друго мнение
разправяме, че няма оправия, но който се опита го псуваме, че ни разваля рахатлъка
уж сме християни ама май само по коледа и великден и то само за да се наплющим със агнешко и свинско….
Какво стана с позитивизма,с правилния начин на мислене, с личния пример ....
п.п.: а като се замисля и аз какъв шофьор съм и ....
вторник, 2 март 2010 г.
Rodrigo Y Gabriela
От няколко дена просто не мога да спра да ги слушам. Имат толкова много енергия и сила, че ме зареждат на макс.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
Николай Бареков: Интернет приюти кадърните журналисти
Това, което става с медиите у нас е истински прецедент в новата история. За какво иде реч. Емблематични публицисти и водещи вече са далеч от националния ефир. Знакови и кадърни журналисти като Иван Гарелов, Георги Коритаров, Крум Савов, Сашо Диков, Иво Инждев нямат достъп до така наречените национални медии. За сметка на това можете да ги срещнете, видите и чуете по кабеларките или в интернет.
Защо се стигна дотук? Въпросът не e нито икономически, нито политически. Всяка голяма телевизя може да си позволи заплата от 10 000 лева за водещ от ранга на Крум или Сашо. Само, че не ще. Не защото някой властник е забранил, а защото медията се самонцензурира и не иска да влиза в конфликти. То е ясно защо. Всеки неудобен или разследващ журналист води проблеми зад гърба си. Тези, които дават парите и печелят от рекламите, предпочитат да минат по тънкия начин и да не дават много пари за продукция, а срещу това да получават удобни материали, които не засягат големи икономически интереси. Като е слаба конкуренцията на пазара, печалбата за малкото играчи е гарантирана и без излишни рискове. Само, че това са сметките без кръчмаря. Защото съществува интернет. Хората не са балами и намират това, което ги интересува. Все пак 21 век сме. Знят къде дават английския футбол и къде могат да научат истината за нашето измислено първенство /общество/. Добрата журналистика е като водата. Винаги си намира път към морето от хора. Горе главите, момчета! Публиката винаги ще бъде с вас. Да живее интернет – Републиката на свободното слово.
източник: http://www.sportal.bg/ednokymedno_news.php?id=125
Интересно изказване. Сега очаквам Николай Бареков да го приютят в някоя от Топлофикациите като човека открил топлата вода. Човека, който с интервютата си показа завиден слугинаж и който беше изритан от телевизията която като слънчоглед се завърта към всяка нова власт. Просто Бареков се оказа бушона, който трябваше да извини подлизурското държание допреди няколко месеца. Най-странното е, че е наредил и Иво Инджев сред останалите, а той по мое мнение е журналист който отстоява своето мнение и възгледи.
П.П.: Освен заплатата е хубаво Бареков да напише и колко е тарифата за интервютата които правеше, защото в публичното пространство се носеха слухове за колосални суми (все пак удобните въпроси трябва да се заплащат).
Това, което става с медиите у нас е истински прецедент в новата история. За какво иде реч. Емблематични публицисти и водещи вече са далеч от националния ефир. Знакови и кадърни журналисти като Иван Гарелов, Георги Коритаров, Крум Савов, Сашо Диков, Иво Инждев нямат достъп до така наречените национални медии. За сметка на това можете да ги срещнете, видите и чуете по кабеларките или в интернет.
Защо се стигна дотук? Въпросът не e нито икономически, нито политически. Всяка голяма телевизя може да си позволи заплата от 10 000 лева за водещ от ранга на Крум или Сашо. Само, че не ще. Не защото някой властник е забранил, а защото медията се самонцензурира и не иска да влиза в конфликти. То е ясно защо. Всеки неудобен или разследващ журналист води проблеми зад гърба си. Тези, които дават парите и печелят от рекламите, предпочитат да минат по тънкия начин и да не дават много пари за продукция, а срещу това да получават удобни материали, които не засягат големи икономически интереси. Като е слаба конкуренцията на пазара, печалбата за малкото играчи е гарантирана и без излишни рискове. Само, че това са сметките без кръчмаря. Защото съществува интернет. Хората не са балами и намират това, което ги интересува. Все пак 21 век сме. Знят къде дават английския футбол и къде могат да научат истината за нашето измислено първенство /общество/. Добрата журналистика е като водата. Винаги си намира път към морето от хора. Горе главите, момчета! Публиката винаги ще бъде с вас. Да живее интернет – Републиката на свободното слово.
източник: http://www.sportal.bg/ednokymedno_news.php?id=125
Интересно изказване. Сега очаквам Николай Бареков да го приютят в някоя от Топлофикациите като човека открил топлата вода. Човека, който с интервютата си показа завиден слугинаж и който беше изритан от телевизията която като слънчоглед се завърта към всяка нова власт. Просто Бареков се оказа бушона, който трябваше да извини подлизурското държание допреди няколко месеца. Най-странното е, че е наредил и Иво Инджев сред останалите, а той по мое мнение е журналист който отстоява своето мнение и възгледи.
П.П.: Освен заплатата е хубаво Бареков да напише и колко е тарифата за интервютата които правеше, защото в публичното пространство се носеха слухове за колосални суми (все пак удобните въпроси трябва да се заплащат).
петък, 12 февруари 2010 г.
Храна за размисъл
Днес докато преглеждах какво са писали блогърите които следя, прочетох нещо което ме бодна доста сериозно и ме накара да се замисля. Защо наистина ни е толкова трудно да искаме прошка и да кажем "съжалявам". Поне на мен ми е ужасно трудно. Дали срамът е най-силната ми спирачка? Няма да изтъквам колко е важно да покажем на околните, че наистина не сме искали да бъдем лоши и че нещата трябва да бъдат простени. Но дали усещането, че винаги сме прави и че не е възможно грешката да е в нас ни спира от нещо толкова малко и толкова незначително. В моето семейство винаги са се водели някъкви спорове и винаги всеки иска да е отгоре и да е прав. Явно от малък съм си изградил такава стена пред това да си признавам грешките - винаги вадя нови и нови доводи. Все се надявам, че след осъзнаването ще дойде и промяната но ...
п.п.: благодаря на Aquawoman за това, че ме накара пак да се замисля. Полезно е :)
п.п.: благодаря на Aquawoman за това, че ме накара пак да се замисля. Полезно е :)
четвъртък, 11 февруари 2010 г.
Паркинг неволи
Като видях този начин на паркиране не се сдържах и реших да го снимам. Просто да спреш на място за двама, по средата и то с тая въшка си е направо ... гениално.
п.п.: за всеки изпитващ съмнения относно думиката до пътеката нека да се счита за прав.
сряда, 10 февруари 2010 г.
петък, 5 февруари 2010 г.
сряда, 27 януари 2010 г.
Студ ама какъв....
Не знам дали в сибир на -20 градуса им е студено или поне леко хладно, но на мен, като пловдивско чадо ми се струва направо като кучи студ. По принцип съм свикнал на мека зима с преобладаваща киша и доста кал вместо сняг. С годините далеч от родния град нещата значително се промениха и сега не бих се изненадал ако завали сняг през април. Но виж със студовете нещата са друга бира - няма свикване с това (или поне не и за мен). Нагледах се на снимки, клипчета и коментари за това кво бедствие излезе тоя студ за българина. Варна се превърна в новия ни зимен курорт. В Силистра регистрират рекорд след рекорд в отрицателни темеператури. А като се замисля за приказките за замръзване на Дунава и т.н. ... какъв ли студ е било тогава?!?!?
четвъртък, 14 януари 2010 г.
Разчета
Доктор към пациента:
- От какво се оплаквате?
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
- Опитах, не става... И... тогава се започна.
- Какво се започна?
- Да стрелям, докторе.
- ???
- Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
- Гледаш новините, нали?
- Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
- Минавай! И ме запиши в разчета!
- Докторе, и ти ли?!
- Мамка им!
- От какво се оплаквате?
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
- Опитах, не става... И... тогава се започна.
- Какво се започна?
- Да стрелям, докторе.
- ???
- Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
- Гледаш новините, нали?
- Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
- Минавай! И ме запиши в разчета!
- Докторе, и ти ли?!
- Мамка им!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
