Загубени родители

Май пропуснах да разкажа как си загубих хлапето... Голяма драма беше. Да поясня - той е на 3 годинки ама за жалост още не говори. Значи всичко се случва преди месец, като организацията е да се видим с едни приятели в Борисовата градина при детската площатка - хем лапето щастливо хем ние ще пием кафе на въздух. Събираме се ние след 20 мин. закъснение и се опътваме към една пейка. Хлапето вече е скъсало синджира и се засили към катерушките. Оставяме багажа и жена ми казва - аз ще ида да му сваля якето че е топло. След има няма половин една минута се връща и ми вика че малкия го няма. Аз се правя на отворен и се засилвам да го търся (мани ги тия неориентирани кьорави жени). ДА ама НЕ. три пъти минах цялата площатка ама малкия го няма. И като се почна едно търсене - половин час никъде не можем да го намерим. Паниката е ка критическо ниво, жена ми е пред нервен срив. Решаваме че ще скочим при полицаите на стадиона (имаше някъкъв мач следобед и те се бяха загнездели от ранна доба). Малко преди тях го виждаме да се държи за ръката на един чичко който в другата си води неговите две лапета, а отзад се влачи една патрулка. Кво станало - нашия явно е дръпнал, загубил ни е от поглед и е ревнал. Тръгнал е към колата и пътьом са го захапали полицаите. Да ама той на тях не се дал, бягал и ги ритал и тотално отказал да се качи в патрулката. Харесал си тоя батко и се хванал за него, а патрулката се носи след тях да не стане някоя беля.
Не е за разправяне как го изживяхме и тоя половин час как ни скъси живота. Не ми се и мисли малкото как го е изживяло.