arctg

Избори и педераси

2011-04-01T15:13:00.003+03:00

Колкото повече наближават изборите толкова повече си мисля, че тез руснаци пънкари са прави.

Верди - Набуко

2010-07-21T10:44:00.001+03:00

На път за морето

2010-07-20T15:49:00.002+03:00

Най-сетне и мен ме докопа отпуската. Тръгнахме за морето. Не, че не бях за заканил че за мен България излаз на море няма, но така се стекоха нещата че накрая се стигна до "нашето" море. Път, колони от автомобили, жега, колегата взе да заспива и решихме да се разтъпчем на първата бензиностанция която мернем. А до бензиностанцията се оказа заведение, а в него ... свадба. Не каква да е - циганска.

Циганска работа from arctg on Vimeo.

Най ме радват как хем маат манетата хем си стискат чантите. Ама нали е циганска - какда си оставиш чантата без надзор ...

В Нирваната

2010-07-09T16:12:00.004+03:00

Спомних си за Нирвана. Може би защото бях от поколението което израсна с тях. Не, не бях от тези дто ходеха гръндж, но ми харесваха. Все още ги слушам и страшно се радвам, че ги има. Слушам ги когато съм тъжен. Слушам ги когато ми трябва сила. Слушам ги когато трябва да се успокоя. Странно е че ги слушам толкова рядко. Сега се сетих и историята им - група на гаражни музиканти пробили там на върха. За грънча се носеха легенди, че големите звукозаписни компании са ги изритали в началото като безпереспективни. Накрая се получи така, че тези момчета дето дрънка с прости акорди и елементарна музика показаха кво могат на профитата.

Дали културното министерство може да брои

2010-05-27T10:44:00.003+03:00

Днес в.Труд излиза с интересна статия:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=493166

От там вадим следния цитат:
“От 45 г. в Европа събират милиони от празни компактдискове. Искахме таксата да е по-голяма, но от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) се противопоставиха”, обясни пред “Труд” Георги Дамянов, шеф на дирекция “Авторско право” в културното министерство."

Не знам дали журналистите могат да броят, но явно е че шефа на дирекция "Авторско право" не може!!! Защото като върнем 45 години назад ще установим, че в Европа са открили въпросния носител 15-тина години преди официалното му създаване, а и освен всичко друго и данък са му наложили....

За политиците и чистотата

2010-05-27T09:52:00.003+03:00

Сутрин. Всички бързаме за да оставим детето, да стигнем до работа, за да не се забием в задръстването. Музиката помага в трафика, но за жалост не върши чудеса. Както всеки тарикат се опитвам да мина по малките улички през кварталите за да избегна колоните от коли по Борис III. Там за жалост ме чака изненада - някой е решил че е дошъл момента за пролетно почистване. На средата на уличката спрял по диагонал се мъдри камион-цистерна и няколко трудолюбиви циганина симулират дейноста миене. Знака естествено е сложен малко преди камиона и колоната се е образувала. По не знайно какви причини шофьора го е спрял така, че мотопедче само да може да се промъкне през кордона. Викове, крясъци, няколко подръпвания на реверите, опънати нерви и накрая се стига до компромиса да се премести камиона така, че да минем. За нас псуващите остана загадката защо беше спрян по този начин камиона и на кой му скимна да мие улиците точно в пиковия час сутрин. Неееееее не искам да кажа, че чистотата в столицата е на ниво. То даже тя се е скрила и отказва да се покаже в последните години та позабравихме какво е това чистота. Но остана киселото усещанане че това натягане се прави поради някаква причина. Спомена за забелязаните депутати пред блока в началото на уличката, депутатски бус чакащ всяка сутрин герберските редици, брадатия ДеПеСарски политик навъртащ се тъдява може би дава отговор на въпросите.... Може би ... но за нас остана псуването и скъсаните нерви без причина ....

Motorhead

2010-04-23T15:24:00.003+03:00

Не знам защо ми се дослуша днес точно това парче...

Наскоро четох колко е разочарован Леми, че има само една награда грами и то не с тяхна песен, а с кавър. Да си призная и аз съм на същото мнение...

Карай за центъра ...

2010-04-20T13:36:00.004+03:00

Преди няколко дена празнувах порастването на моя малък калпазанин и докато децата скачаха и беснееха в детския клуб забелязахме интересна комбина - куче и таксиметърджия. Не знам какво си бъбреха кучето и бакшиша, дали за цената до центъра или дали качва повече от 5-тима в колата (все пак това си е малко семейство бълхи) но явно не стигнаха до уговорка и се разделиха по живо по здраво.

Айде на пазар

2010-04-14T16:37:00.006+03:00

В събота по план-график беше пазарен ден. След като домашните ми любимци от весели рибки решиха да се правят на умрели лисици се наложи да се разходя и да запълня празнината в аквариума. И така с малкия калпазанин след като се назакусвахме (нашата мама твърдо отказа тоз точно пазар с аргумента мързел) се отправихме към рибния, животински или къвто се води там пазар. За некореняк софианец този пазар беше истински шок когато отидох за сефте. То продажбата на аквариумни рибки на улицата - добре, кучета, котки, зайчета, таралежи - айде добре, гълъби ... пак става, но разните му кокошки, патки, зайци гиганти направо ме хвърлиха в музиката. На всички кореняци препоръчвам преди да го изтъкват като факт да отскочат някоя събота до тоз пазар. И това не го казвам като някъкъв тип злоба - просто като леко приземяване на някой хора.
Та пак на пазара - хора, гмеж, скара (от неизяснен источник) и малки сладки патета. То че ние за риби бяхме тръгнали е ясно - свършихме я тая работа, но като видя малките патета моя 4 годишен пръдльо и направо му се нацупи физиономийката. Нацупи по ония сложен начин който говори - татиииии, моля, купи ми го... (то моето малко момче не е от тръшкащите, ревящи калпазани дето държат на всяка цена да имат всичко). Та не ми издържаха силиците и се наложи да се сдобия с нов домашен любимец - Пате.

Нашата мама получи лек шок от новината, но след като се сблъска с малкия пискун малк оот малко омекна. Реши, че все ще намери на кого да го изстреля само и само да не го оморим ние.
За изненада и на двама ни наследника му даде странно и шашаво име - Пухчо Смел.

В понеделник вече беше намерен нов дом на Пухчо при някаква баба на село и ние осиротяме откъм малкия пискун. За моя радост дребния не плака много и бързо му мина, но всяка вечер пита - Къде е Смел?

Сбъркана работа...

2010-03-11T11:29:00.002+02:00

Зачудих се тези дни какво толкова е сбъркано в нас. Накъдето и да се обърнеш всичко е наопаки:

колите са паркирани по тротоарите, а от друга страна хората не спират да се разхождат по улиците при свободни тротоари (извинения винаги има...)

разправяме че ни е бедна държавата, но се надяваме друг да плаща данъците

псуваме гърците, че при фалирала държава стачкуват срещу реформите, а като стане дума за нашата държава и реформи сме на друго мнение

разправяме, че няма оправия, но който се опита го псуваме, че ни разваля рахатлъка

уж сме християни ама май само по коледа и великден и то само за да се наплющим със агнешко и свинско….

Какво стана с позитивизма,с правилния начин на мислене, с личния пример ....

п.п.: а като се замисля и аз какъв шофьор съм и ....

Rodrigo Y Gabriela

2010-03-02T12:32:00.002+02:00

От няколко дена просто не мога да спра да ги слушам. Имат толкова много енергия и сила, че ме зареждат на макс.

2010-02-25T10:37:00.003+02:00

Николай Бареков: Интернет приюти кадърните журналисти

Това, което става с медиите у нас е истински прецедент в новата история. За какво иде реч. Емблематични публицисти и водещи вече са далеч от националния ефир. Знакови и кадърни журналисти като Иван Гарелов, Георги Коритаров, Крум Савов, Сашо Диков, Иво Инждев нямат достъп до така наречените национални медии. За сметка на това можете да ги срещнете, видите и чуете по кабеларките или в интернет.

Защо се стигна дотук? Въпросът не e нито икономически, нито политически. Всяка голяма телевизя може да си позволи заплата от 10 000 лева за водещ от ранга на Крум или Сашо. Само, че не ще. Не защото някой властник е забранил, а защото медията се самонцензурира и не иска да влиза в конфликти. То е ясно защо. Всеки неудобен или разследващ журналист води проблеми зад гърба си. Тези, които дават парите и печелят от рекламите, предпочитат да минат по тънкия начин и да не дават много пари за продукция, а срещу това да получават удобни материали, които не засягат големи икономически интереси. Като е слаба конкуренцията на пазара, печалбата за малкото играчи е гарантирана и без излишни рискове. Само, че това са сметките без кръчмаря. Защото съществува интернет. Хората не са балами и намират това, което ги интересува. Все пак 21 век сме. Знят къде дават английския футбол и къде могат да научат истината за нашето измислено първенство /общество/. Добрата журналистика е като водата. Винаги си намира път към морето от хора. Горе главите, момчета! Публиката винаги ще бъде с вас. Да живее интернет – Републиката на свободното слово.

източник: http://www.sportal.bg/ednokymedno_news.php?id=125

Интересно изказване. Сега очаквам Николай Бареков да го приютят в някоя от Топлофикациите като човека открил топлата вода. Човека, който с интервютата си показа завиден слугинаж и който беше изритан от телевизията която като слънчоглед се завърта към всяка нова власт. Просто Бареков се оказа бушона, който трябваше да извини подлизурското държание допреди няколко месеца. Най-странното е, че е наредил и Иво Инджев сред останалите, а той по мое мнение е журналист който отстоява своето мнение и възгледи.

П.П.: Освен заплатата е хубаво Бареков да напише и колко е тарифата за интервютата които правеше, защото в публичното пространство се носеха слухове за колосални суми (все пак удобните въпроси трябва да се заплащат).

Храна за размисъл

2010-02-12T09:47:00.004+02:00

Днес докато преглеждах какво са писали блогърите които следя, прочетох нещо което ме бодна доста сериозно и ме накара да се замисля. Защо наистина ни е толкова трудно да искаме прошка и да кажем "съжалявам". Поне на мен ми е ужасно трудно. Дали срамът е най-силната ми спирачка? Няма да изтъквам колко е важно да покажем на околните, че наистина не сме искали да бъдем лоши и че нещата трябва да бъдат простени. Но дали усещането, че винаги сме прави и че не е възможно грешката да е в нас ни спира от нещо толкова малко и толкова незначително. В моето семейство винаги са се водели някъкви спорове и винаги всеки иска да е отгоре и да е прав. Явно от малък съм си изградил такава стена пред това да си признавам грешките - винаги вадя нови и нови доводи. Все се надявам, че след осъзнаването ще дойде и промяната но ...

п.п.: благодаря на Aquawoman за това, че ме накара пак да се замисля. Полезно е :)

Паркинг неволи

2010-02-11T15:40:00.003+02:00

Като видях този начин на паркиране не се сдържах и реших да го снимам. Просто да спреш на място за двама, по средата и то с тая въшка си е направо ... гениално.

п.п.: за всеки изпитващ съмнения относно думиката до пътеката нека да се счита за прав.

Сняг ли ...?

2010-02-10T16:29:00.003+02:00

Развлекуха подростков в Магадане

ФСБ - Обещание

2010-02-05T15:59:00.005+02:00

Студ ама какъв....

2010-01-27T16:18:00.003+02:00

Не знам дали в сибир на -20 градуса им е студено или поне леко хладно, но на мен, като пловдивско чадо ми се струва направо като кучи студ. По принцип съм свикнал на мека зима с преобладаваща киша и доста кал вместо сняг. С годините далеч от родния град нещата значително се промениха и сега не бих се изненадал ако завали сняг през април. Но виж със студовете нещата са друга бира - няма свикване с това (или поне не и за мен). Нагледах се на снимки, клипчета и коментари за това кво бедствие излезе тоя студ за българина. Варна се превърна в новия ни зимен курорт. В Силистра регистрират рекорд след рекорд в отрицателни темеператури. А като се замисля за приказките за замръзване на Дунава и т.н. ... какъв ли студ е било тогава?!?!?

Разчета

2010-01-14T13:54:00.000+02:00

Доктор към пациента:
- От какво се оплаквате?
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
- Опитах, не става... И... тогава се започна.
- Какво се започна?
- Да стрелям, докторе.
- ???
- Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
- Гледаш новините, нали?
- Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
- Минавай! И ме запиши в разчета!
- Докторе, и ти ли?!
- Мамка им!

Зимна приказка

2009-12-18T10:41:00.002+02:00

Що е то - всички са чували за него, някой даже са го виждали на картинка, но никой не го е виждал по улиците на София?

2009-11-18T09:40:00.002+02:00

Наложи ми се да скокна по работа до родния ми Пловдив. За жалост предната вечер бях сполетян за пръв път в живота си от безсъние и на сутринта бях меко казано смачкан. След известни перипетии най сетне успях да тръгна към обед като на излизане от София реших да си боцна едно кафенце за из път. Наврях се в горубленското ОМВ и се засилвам към младежа на бара да му поръчам, но една напориста леля на касата ме привика че първо от там трябвало да мина. Казвам и едно кафе със сметана и една вода, а тя ме контрира с - как сме днес. Тотален гипс. Рядко се случва напълно непознат човек да ти зададе такъв въпрос без грам предисловие. Смънквам, че ми се спи и бла бла, а тя почва да ме засипва като приятелче с успокоения. "Аре пий едно кафе и дано се оправиш:)" Връщайки рестото ми казва тя и ми забива лъчезарна усмивка. Направо ме разби. Така ме ободри това, че кафето можеше да не го вземам, но като знам че около Пазарджик пак ще съм гроги го завлачих в колата.
В Пловдив пролетта беше дошла малко преди зимата и така му се зарадвах. Само дето движението му е станало по гадно и от софийското. Дано времето да се запази тая събота и неделя та да мога да се помотам из града без да бързам.

До Русе и обратно ...

2009-09-30T14:04:00.004+03:00

Вчера успешно се прибрахме след разходката ни до Русе. Малко дългичко лъкатушихме по шосетата на републиката, но за сметка на тава спокойно и без какъвто и да е сериозен трафик. Ако не броим фиша който ми написаха за превишена скорост всичко щеше да е перфектно. Малко преди Плевен изскочиха двама от едни храсти и ме застреляха с радара. Резултата беше 101 при позволени 90 км/ч от което ще подпомогна бюджета с едни 30 лева. Здраве да е.
От друга страна прекараното време в Русе ще ми държи доста време влага. Оказа се че това е прекрасен град който трудно можеш да определиш като български. Архитектурата е доста силно повлияна от австрийската и германската, а чистотата навсякъде кефи всеки който се сблъсква с боклука из останалите градове (ще ме извиняват тези на които не съм посетил градовете и не съм ги отбелязал)
Най-много ми се набиха на очи котките. В тоя град те са навсякъде – по улиците, дворовете, заведенията, в краката на всички се мотат постоянно котки. Мявкайки се навират на всеки, което за моя малък човек беше като една малка коледа. Постоянно се опитваше да ги нахрани и гали. Явно скоро ще се сдобием с едно кълбо косми само не знам къде ще денем рибките.

2009-09-25T11:06:00.003+03:00

Петък е.
Не е най приятния ден от седмицата защото ни очаква и работна събота. Летаргията която ме е обхванала се затвърди и от едно интересно парче - Barcelona - Please Don't Go Времето е прекрасно и всяко излизане навън е празник за мен. Снощи с хлапето играхме доста навън заради последните слънчеви дни.

2009-07-02T09:56:00.005+03:00

Миналия ден докато си ровех открих един интересен клип който даже беше избор на редактора:

Нещо страхотно... дълго гушках моя малък човек...

За депутатите

2009-06-25T16:21:00.003+03:00

Днес чета че това народно събрание е приело законите без достатъно хора вътре... Чудна работа, избираме хора които да вършат дадена работа, а те не само че не я вършат ами и не ходят до работното си място. Спомням си отговора на някъква депутатка от перник която не била се изказвала до сега от трибуната - ми аз съм притеснителна и се стеснявам да говоря пред хора?! Ми какво правиш в парламента, все пак един политик като начало трябва да може да говори. Сега някой ще каже ама не е така щото закони не се правят от говорищите, а от можещите - ми затова са цялата тумба експерти зад гърба на един политик. Хората които знаят как и защо, а политика събира и вади есенцията на нещата. Или поне аз така виждам нещата. Затова не пречеше на Роналд рейган да стане един от най-успешните президенти на Америка нищо, че е артист.

За чичко Доган и мераците

2009-05-21T14:22:00.002+03:00

Днес прочетох едно доста странно изказване (то не че всичките не са странни, нагли и отвратителни... когато ги има) на г-на Ахмед Доган. Човека прави опит да наплюе партията на кмета с мухабеда - тоя е нов във бранша. Като начало не вярвам да е останал човек в тая държава, а не само в нея който да не е отвратен от стария кокал Доган и от неговото безочие. По безумно в цялото изказване е че партията на Бойко Борисов била нова, с липса на опит и нямало хора в нея. Главната глупост беше нещо от типа - дори и 100 експерти от англия да доведе той няма да може да управлява пълноценно защото това ще са хора без опит. Чудна работа - преди 8 години не му пречеше да се кооалира с подобни хора без опит в лицето на г-на Сакса. Не че управлението може да се нарече пълноценно.... ползотворно може би и то за тях но за остатъка от баламите и бунаците дето гласуваха за химерата - не. Все си мисля че и Борисов си е сапунен мехур, но от Доган по връх трудно може да се намери. Просто той вдигна прекалено на високо летвата за всички след него.

AC/DC

2009-05-07T10:54:00.003+03:00

И като се замисля, че това беше едно от нещата които си мислех, че никога няма да се сбъднат. Мога да се захваля като горд собственик на билет за концерт на любимата група. Надявам се всичко да е по план и да мога след три седмици да кажа - бях там, куфях, пях, скачах и сега съм прегракнал и щастлив. Пожелавам на всеки да осъществи подобна мечта....

Загубени родители

2009-04-28T11:33:00.000+03:00

Май пропуснах да разкажа как си загубих хлапето... Голяма драма беше. Да поясня - той е на 3 годинки ама за жалост още не говори. Значи всичко се случва преди месец, като организацията е да се видим с едни приятели в Борисовата градина при детската площатка - хем лапето щастливо хем ние ще пием кафе на въздух. Събираме се ние след 20 мин. закъснение и се опътваме към една пейка. Хлапето вече е скъсало синджира и се засили към катерушките. Оставяме багажа и жена ми казва - аз ще ида да му сваля якето че е топло. След има няма половин една минута се връща и ми вика че малкия го няма. Аз се правя на отворен и се засилвам да го търся (мани ги тия неориентирани кьорави жени). ДА ама НЕ. три пъти минах цялата площатка ама малкия го няма. И като се почна едно търсене - половин час никъде не можем да го намерим. Паниката е ка критическо ниво, жена ми е пред нервен срив. Решаваме че ще скочим при полицаите на стадиона (имаше някъкъв мач следобед и те се бяха загнездели от ранна доба). Малко преди тях го виждаме да се държи за ръката на един чичко който в другата си води неговите две лапета, а отзад се влачи една патрулка. Кво станало - нашия явно е дръпнал, загубил ни е от поглед и е ревнал. Тръгнал е към колата и пътьом са го захапали полицаите. Да ама той на тях не се дал, бягал и ги ритал и тотално отказал да се качи в патрулката. Харесал си тоя батко и се хванал за него, а патрулката се носи след тях да не стане някоя беля.
Не е за разправяне как го изживяхме и тоя половин час как ни скъси живота. Не ми се и мисли малкото как го е изживяло.

Чистотата - дълг на всеки гражданин

2009-04-28T10:08:00.000+03:00

За завиждане са всички столичани и гости на столицата. Тоя месец такова пролетно почистване падна, че направо да ти се завие свят. То не бяха концесионери, столична общиа ми и правителство се включи. За някой тая тема вече е стара и с ясни причини и завършек, но за мен гледайки ги всеки ден - не. Странно как успяват да напълнят София с толкова уж чистещи хора и техника, а накрая като погледна зарязаните купчинимръсотия и мизерия разбирам че всичко е само на думи. Днес наблюдавах как едни циганки се гледаха като котараци и то само заради това че бяха в различни светлоотразителни жилетки. Не че имам против да вземат да се намаризят, нееее, но те само се гледаха. И двете групички размятаха едни метли по тротоара и платното като единствения резултат от цялата дейност беше нова порция прах върху стъклото на колата.
Да видим до кога ще продължи безумието по наливане на едни пари в джоба на правилния човек и докога мизерията и мръсотията ще са си същите.

благотоворителност

2009-03-23T14:02:00.000+02:00

Чудно нещо е благотворителноста. Хората които я правят истински така и не казват никумо и не парадират, а хората които си чистят имиджа надуват тромпетите. Голяма мода настана пак да си благотворителен, да даваш на бедните и да показваш колко много съчувствие има в теб. Няма да кометирам тия от глупоста наречена Вип Брадър, а ще разкажа за една случка. Съпругата ми не е много рязък шофьор и затова редовно си кибичи в задръстванията. Преди няколко дена след като прибрала дребния от ясла и си отвисявала и блеела забелязала следната картинка - хлапетата които обикалят по кръстовищатата за да просят, мият стъкла и правят глупости - се били скупчили околко едно Кади и за най голямо нейно учидване от него излезнала една жена, отишла до товарното отделение и взела да раздава от него разни пакети. Жената след вглеждане се оказала нашата педиатърка, а пакетите били играчки, дрехи и всякви радости за лапетата. Жената помага с каквото може и както може. И не парадира и не търси нещо обратно.

По пътя

2009-03-06T15:27:00.000+02:00

Бях забрави какво удоволствие ми доставя да пътувам. Не да се придвижвам от офиса до вкъщи и обратно, а да излезна извън скапания град през слънчев ден и да се отвам на спокойно шофиране. Днес ми се наложи да пътувам до родния Пловдив. Рано сутрин, няма трафик, слънцето затопля колата без да създава жега.... усещането е незаменимо за един изнервен човек. Даже и кафе не ми беше нужно - просто усещанията ме държаха и караха да се кефя на максимум на всяка минута.
На връщане се сетих какво приятно нещо е и да те возят. Отдаваш се на зяпане на пейзажа, забелязваш толкова нови неща и гледки които не би могъл да видиш докато шофираш.
И най -неприятното в цялото това разхождане беше, че за жалост нямах грам време да се насладя на пролетта която цареше в Пловдив. Едно кафе не можах даже да пия, един тигел да направя ... Но няма пълно щастие....
Да видим как ще приключи този така добре започнал ден.

куки, закачалки и други такива

2009-02-24T14:21:00.001+02:00

Много интересно нещо са това българските полицаи. Като някъква разноглава ламя - нещо средно между кибици, муфтаджии, ръбове, неоценени интелекти и т.н.
Днес по някво стечение на обстоятелствата трябваше да пребивавам цяла сутрин в бизнес парка и чудейки се какво да правя си запах през прозореца. Дофтасаха към 10.30, четерима с физиката на преяла въшка и решиха да го ударят на събиране. И като се почна едно ръкомахане, едно спиране, едни "ама защо така?" ".. и сега какво правим?" и така цели 3 часа. Понеже си имах и друга работа, а не само да наблюдавам хората занимаващи се с превенция на престъпноста, успях да им обърна внимание нейде към 13ч. когато и четеримата си бяха намерили донор. Всеки си беше хванал поредния будала и се правеше на клоун. От другата страна положението същото - седят и се обясняват, ама то таковата, аз така нали .... Драма. По едно време спряха някакво келешче с Мини. По веселиха се, пообясняваха се и явно нямаше сделка, не само ми май и до блед спор се стигна. Младежа се фръцна и се прибра в колата, а тумбата се натъпка в Опелчето. Най ми беше странно как се бяха побрали в него но това е друга бира. И нещата се получиха следните - от една страна седи младежа (съвсем явно че чака да дойдат великите гурута от КАТ да му напишат акт) а от другата седят в колата или подпряни на нея нашите герои. Завалиите не могат да муфтят повече щото малко не върви пред младежа и се ослушват като бити. Разгеле дойдоха след има няма половин час господата от КАТ и спряха встрани от младежа. И като се почнаха едни обяснения, едно чудо всичките куки минаха да обяснят ситуацията. След което като бити кученца си завиха опашлетата, натъпкаха се в опела и си заминаха по живо по здраво. Катаджийте от своя страна през цялото време не и пожелаха да излезнат от возилото си. За да извикат младежа за да подпише акта му пуснаха сирената та да се сети че трябва да се яви. Та ми създадоха тез дебелите радост във време на скука.

В началото бе словото ....

2009-02-20T17:33:00.000+02:00

Трудничко е да лееш мисли в нета без да си го правил досега. Малко глупаво се започва ама все се надявам да се отпусна и да мога да създам и аз такова нещо наречено блог. След като се нагледа на много такива, станах и фен на няколко май дойде и моето време да се реша да изливам мисли и простотия на дувара.