вторник, 28 април 2009 г.

Загубени родители

Май пропуснах да разкажа как си загубих хлапето... Голяма драма беше. Да поясня - той е на 3 годинки ама за жалост още не говори. Значи всичко се случва преди месец, като организацията е да се видим с едни приятели в Борисовата градина при детската площатка - хем лапето щастливо хем ние ще пием кафе на въздух. Събираме се ние след 20 мин. закъснение и се опътваме към една пейка. Хлапето вече е скъсало синджира и се засили към катерушките. Оставяме багажа и жена ми казва - аз ще ида да му сваля якето че е топло. След има няма половин една минута се връща и ми вика че малкия го няма. Аз се правя на отворен и се засилвам да го търся (мани ги тия неориентирани кьорави жени). ДА ама НЕ. три пъти минах цялата площатка ама малкия го няма. И като се почна едно търсене - половин час никъде не можем да го намерим. Паниката е ка критическо ниво, жена ми е пред нервен срив. Решаваме че ще скочим при полицаите на стадиона (имаше някъкъв мач следобед и те се бяха загнездели от ранна доба). Малко преди тях го виждаме да се държи за ръката на един чичко който в другата си води неговите две лапета, а отзад се влачи една патрулка. Кво станало - нашия явно е дръпнал, загубил ни е от поглед и е ревнал. Тръгнал е към колата и пътьом са го захапали полицаите. Да ама той на тях не се дал, бягал и ги ритал и тотално отказал да се качи в патрулката. Харесал си тоя батко и се хванал за него, а патрулката се носи след тях да не стане някоя беля.
Не е за разправяне как го изживяхме и тоя половин час как ни скъси живота. Не ми се и мисли малкото как го е изживяло.

Чистотата - дълг на всеки гражданин

За завиждане са всички столичани и гости на столицата. Тоя месец такова пролетно почистване падна, че направо да ти се завие свят. То не бяха концесионери, столична общиа ми и правителство се включи. За някой тая тема вече е стара и с ясни причини и завършек, но за мен гледайки ги всеки ден - не. Странно как успяват да напълнят София с толкова уж чистещи хора и техника, а накрая като погледна зарязаните купчинимръсотия и мизерия разбирам че всичко е само на думи. Днес наблюдавах как едни циганки се гледаха като котараци и то само заради това че бяха в различни светлоотразителни жилетки. Не че имам против да вземат да се намаризят, нееее, но те само се гледаха. И двете групички размятаха едни метли по тротоара и платното като единствения резултат от цялата дейност беше нова порция прах върху стъклото на колата.
Да видим до кога ще продължи безумието по наливане на едни пари в джоба на правилния човек и докога мизерията и мръсотията ще са си същите.